Работни пакети от дидактически материали – по темата “Превенция на насилието чрез знание за религията”
Първи пакет, който предлагам на вашето внимание:
Това са примерни технологични схеми за работа в трета и подготвителна група на детската градина по образователната програма “Знание за религията”. Програмата е одобрена от МОН. Следващите технологични схеми са публикувани в книгата Знание за религията. Психичното насилие в деструктивните култове. Превенция. Книга за учителя, С., 2001. В тази книга ще намерите концепцията и други компоненти от дизайна на програмата.
ТЕХНОЛОГИЧНА СХЕМА № 1 (добре е, ако се реализира през м. септември – християнският празник Света София, Вяра, Надежда и Любов)
Тема за детския учител: Детското право на верска идентичност
Тема за децата: Вярата ни обединява
П ъ р в и ф р а г м е н т
Мотивация
- Гледах ви вчера, гледам ви и днес, ще ви гледам утре: не мога да ви се нагледам. Толкова неповторим е всеки един от вас; всеки – така различен, различаващ се от другите… (пауза). И ако някой сега ми каже: какво толкова различно намираш у тези деца, че всеки по-своему да ти е скъп, към всеки от тях по различен начин да те тегли обичта … (пауза); да-а-а, обичта … (пауза с изразена замисленост). Какво толкова, деца като деца; децата са еднакви, сигурно ще кажат някои.
- А аз ще кажа: Да, децата, а и всички хора по нещо си приличат. Впрочем, само хората ли?
- Ще поиграем на една игра – забавна, свързана е с вашето знание. Тя се нарича “Прилики и разлики. Какво от това, че ги знаем”. Чуйте правилата на забавната игра с вашето знание и мъдрост. Аз ще ви питам по какво си приличат и различават някои неща. Всеки от нас ще се старае най-бързо и оригинално – различно от останалите, да отговори. И в края на играта ще ви кажа: “Добре, знаете прилики и разлики; какво от това, че ги знаете?” А вие ще разкажете какво според вас ще ви помогне това, че знаете да намирате прилики и разлики между нещата.
- Старт на играта!
По какво си приличат (загадъчна пауза), приличат, приличат (темпото на речта се увеличава) колело и скейтборд;
Изчакват се отговори, като се стимулират децата като при състезателни игри – със съответна приповдигната интонация.
- портокал и банан;
-две момичета (казват се имената им) от групата.
По какво се различават:
- дъжд и душ;
- училище и църква;
-две момчета (казват се имената им) от групата.
Добре, знаете прилики и разлики между нещата в този безкраен и разнообразен свят.
Задача: (учителят казва самата дума задача)
- Какво от това, че знаете да откривате прилики и разлики в безкрайния и разнообразен свят, че в този смисъл сте мъдри?
(Изчаква се; приемат се отговорите с реплика от типа “да, прави сте”)
- Помните ли, в начабото ви казах, че не мога да се наситя да ви гледам – толкова сте различни помежду си. А сега, след като поиграхме не само на разлики, но и на прилики, какво мога още да кажа – защо не мога да ви се нагледам? Да, защото по нещо си и приличате, всички вие, толкова различните.
- Приличате си по (учителят използва пръстите на ръката си, за да отмята поредна прилика, като постепенно увлича и децата в подобен начин на броене): това, че сте добри; че обичате добротата; вярвате в доброто в този безкраен и разнообразен свят; че се надявате на добрината.
- Щом всички сте различни, но в същото време си и приличате, то има нещо, което ви обединява, помага ви да общувате помежду си, макар понякога и не на един и същ език.
Задача:
- Бързо покажете общуване помежду си – всеки с всеки, така че да сте обединени, да сте заедно.
(одобрение от учителя)
- Кое е това, което ви обединява, помага ви да общувате? (риторичен въпрос). Нека това е гатанката, която ще отгатнете след малко. Ето за това, което ви обединява вас, толкова различните помежду си, си говорим днес.
- (загадъчно) Слушайте внимателно, за да откриете думата, с която означаваме онова, което ви обединява.
Ориентация
- (по-приглушено) Преди (след) няколко дни, на 17 септември, беше (е) празникът на една традиция – традицията да се празнува Света София, Вяра, Надежда и Любов.
- Ето вижте, аз записвам на постера – на този голям лист, думата традиция. Ще ви кажа какво означава думата “традиция”, а вие ще вникнете в нейния смисъл.
- Традиция означава нещо особено в общуването между хората. То е постоянно, повтарящо се, всеки път – по едно и също време на годината и по един и същ начин.
Задача: Дайте пример за традиция – нещо, което вие празнувате всяка година по едно и също време и по един и същ начин, в което има нещо особено, по-различно от всеки друг ден, в общуването ви вкъщи или някъде другаде.
(учителят приема отговорите с одобрение)
- Добре, прави сте. Сега да ви кажа откъде идва традицията, която се празнува всяка година на 17 септември. Това е традицията да се почита Света София и нейните три дъщери – Вяра, Надежда и Любов. Преди 18 века, т.е. преди много, много пъти по сто години, в далечен Рим живели мъдрата майка София и трите й добри дъщери Вяра, Надежда и Любов. Но е имало и лоши, зли хора. Те не понасяли добротата. Такъв бил и императорът на Рим. Да ви кажа, че император е нещо като цар. По негова заповед мъдрата майка София и трите й добри дъщери Вяра, Надежда и Любов били убити. Оттогава всички ние, добрите хора, отбелязваме този ден по традиция. Какво отбелязваме ли?
(използва се отброяването с пръсти)
- Вярата в доброто – по името на първата дъщеря Вяра,
- Надеждата в доброто,
- Любовта, обичта към близките, към тези, с които общуваме с добро, с които сме обединени.
- Последната игра, след която заслужавате правото си да починете, е играта “Гласуване”. Правилото: аз казвам нещо; питам – кой е съгласен; този, който е съгласен, си вдига ръката, гласува “да”; питам – кой не е съгласен; този, който не е съгласен, си вдига ръката, гласува “не”.
- Старт на играта!
- Доброто е това (използват се отново пръстите), в което вярваме, на което се надяваме и което ни кара да обичаме другите като свои близки, като братя.
(пристъпва се към гласуване)
- Почти отгатнахте гатанката Кое е онова, което ни обединява нас, толкова различните. За да сме напълно сигурни, ще поговорим след почивката. Ваше е правото да почините. Приятен отдих!
В т о р и ф р а г м е н т
Мотивация
- След като използвахте правото си да починете заслужено, с нови сили можем да продължим общуването помежду си. Така ще се приближите напълно до отговора на гатанката Кое е онова, което ни обединява нас, толкова различните.
Задача:
- Всеки ще изобрази себе си на този лист – като неповторим, различен от останалите, но вярващ в доброто в света – в безкрайния и разнообразен свят.
- Да поговорим кратко за това какво е необходимо да изобразите така, че да се доближите до отговора на гатанката.
(акцентира се върху трите момента)
(след приключване на задачата всяко дете закача листа върху дрехата си; учителят призовава всички да се разходят наоколо така, че всеки да види изображението на другия; одобрението на учителя е по посока на трите акцента)
(учителят с приглушен тон, внезапно) Един ден Толстой, писател – писал е много приказки и за деца, който е живял преди доста години в Русия, като минавал по улицата видял един нещастник. Нещастникът протягал изсъхнала ръка към всеки минувач. Минувач е всеки, който минава. Протягал изсъхналата си ръка ка милостиня.
Писателят бръкнал в джоба си. За жалост там нямало нито една монета. Толстой хванал ръката на нещастника и със съчувствие му казал:
- Братко, съжалявам, нямам какно да ти дам.
Сълзи бликнали в очите на клетника. Но в същото време лицето му грейнало.
- Непознати господине, достатъчно ми е, че ме наричаш свой брат. Стига ми това, че ме имаш за свой брат.
(учителят прави емоционална пауза и не коментира случката)
- Имаме много интересна задача, която ще решите отново чрез гласуване. Убедих се, че играта на гласуване ви допада.
Задача:
- Кое прави един човек добър? Ще ви казвам казвам отделни неща, а вие чрез гласуване с “да” и “не” ще намерите отговора. На постера ще отбелязвам резултатите от вашето гласуване.
- Старт на задачата-игра!
- Кое прави един човек добър – дългата коса?
- Това, че има много приятели?
- Това, че може да чете?
- Често се усмихва?
- Разбира другите хора?
- Това, че може да пише?
- Опитва се да помогне на другите хора?
- Понякога плаче?
- Сега да обобщим резултата от вашето гласуване.
- Добре, благодарение на това, че рабботихме обединено, заедно, вече знаем кое прави един човек добър.
- Сега се питам (пауза – замисленост на учителя), а всъщност, кое ни накара да общуваме помежду си така, че да постигнем съгласие, въпреки различните си мнения.
- И моят отговор сега е такъв: защото зачитахме нашите права.
- Ето че дойде ред да си запиша следващата нова, важна дума за днес – думата право на човека, на детето.
- Аз ще ви кажа какво означава право на човека, на детето, а вие ще вникнете в смисъла.
- Припомнете си, моля – преди почивката ви казах, че заслужихте правото си на почивка. Сигурно сега се досещате и за други ваши права.
- Сега чуйте внимателно: Право е това, което ви прави равни, за да общувате. Но си оставате и различни. Думата “право” може да се свърже с “прав съм”, с “добро е това, което правя, когато другите го одобряват”. С това съм отговорен пред тях за своето поведение.
- Дайте, моля, примери за ваши права.
(изчакват се отговори и се приемат)
- Осаза се, че вие се обединявате помежду си, когато се спазва някое ваше право.
Въпрос:
- Можем ли да кажем, че основното право на всички хора е да вярват в доброто? Спомнете си и традицията да се празнува Света София, Вяра, Надежда и Любов.
(по преценка на учителя въпросътможе да е риторичен)
- Сигурно вече разбирате, че се доближавате все по-плътно до отговора на гатанката Кое е онова, което ви обединява вас, толкова различните, в този безкраен свят.
- Необходимо е само още една дума да си запиша на постера – думата вяра.
- Вяра е, когато усещате, сте свързани помежду си.
- Нали вече сте готови с отговора на гатанката Кое е онова, което ви обединява вас, толкова различните, в този безкраен свят?
- Да, това е вярата; вярата в доброто в безкрайния и разнообразен свят.
- Имам ли сега право да кажа, че днес поговорихме на тема Вярата ни обединява? – да, така е.
Упражнение
- Накрая заслужихте правото да изиграете една кратка, но доста сложна и интересна игра.
Задача:
- Разделяте се на три групи. (изчаква се) Избирате си говорител. (изчаква се) Отговорът на въпроса ще бъде във вид на три изречения. Време за работа в групите – 2 минути. Всяка група обсъжда въпроса По какво можем да познаем, че един човек вярва в доброто?
- Старт!
(изслушват се говорителите; учителят съобщава, че записва отговорите в специалната папка за тези срещи; показва я; благодари на децата за участието)
Т е х н о л о г и ч н а с х е м а № 2 (добре е, ако е през м. октомври – християнският празник Покров Богородичен)
Тема за детския учител: Етнос и вероизповедание
Тема за децата: Знанието за моята вяра и вярата на другите
П ъ р в и ф р а г м е н т
Мотивация
- Да отворя нашата особен, специална папка. Тя ни напомня, че миналият месец правихме нещо наистина по-особено и то ви се хареса. На мен също ми хареса, защото вие изразихте и изобразихте ваши мнения, идеи и мисли.
- Днес в папката ще сложим част от вашето ново знание, до което ще достигнете, докато общувате с мен и помежду си.
- Това ще бъде ново знание за вашата вяра и за вярата на други хора по света – безкрайния и разнообразен свят.
- И ето, аз си записвам на постера темата, по която ще поработим.
- На 1 октомври ние и още много хора по света празнуваме една традиция. Други хора също празнуват, макар и други традиции. Приликата, общото е, че…
( изчакват се отговори)
- Да, приликата, общото е, че всички хора, независимо от цвета на кожата си, от своите обичаи и възпитание, празнуват една или друга традиция.
Ориентация
(показва се икона на св. Богородица)
- Това е икона. Струва ми се, че ви се иска да поговорим кратко за предмета и думата икона. Ето, аз си записвам на постера думата икона.
- Икона е гръцка дума. Тази дума икона означава облаз, изображение на нещо и на някого.
(пауза)
- Но не на всеки. Думата икона означава образ, изображение на някого, когото почитаме, като вярваме в него.
(пауза)
- Дайте, моля, пример за икона на някого, за която вие сте чували по-рано.
(изчаква се)
- Да, икона, това е изображение на човек, когото уважаваме, но е необходимо и да го почитаме, да вярваме в него, за да е изобразен като икона. Да го почитаме, означава да се покланяме винаги на неговата икона, когато сме в храма, църквата.
- Добре, постепенно ще достигнем до знание за различни икони. Сега пред нас е икона на св. Богородица.
- Богородица е майката на един-единствен, много специален човек. Тя и той са живели преди две хиляди години.
Въпрос:
- Във вашите представи две хиляди години много ли са?
-Човекът, чиято майка е Богородица, е един-единствен. Специален. Нарича се Христос.
(учителят отброява всяка от трите думи, използвайки пръстите)
- Искате да ме попитате Защо е единствен, специален и се нарича Христос?
- Ще ви кажа с особено удоволствие и с трепет. И това ще е част от вашето ново знание днес.
- Христос е имал знанието за това, как хората да бъдат добри, да общуват помежду си с добро и да се обичат, да се разбират.
- Много хора по света, ние – също, знаят и вярват, че това е Христос.
- Затова го почитаме.
- Почитаме и неговата майка Богородица.
Задача:
- Сега ви моля да се разделите на пет групи и никой нищо да не казва наглас. Като дойда в групата ви, тогава ще ми кажете шепнешком вашия отговор на въпроса Според вас как се наричат хората, които почитат и вярват в Христос?
- Да, хората, които почитат и вярват в Христос, се наричат на неговото име християни.
- Християните почитат и майката Богородица – всяка година на 1 октомври.
- Християните вярват, че Богородица закриля добрите хора. Тя като че ли ги покрива с невидимо покривало и ги предпазва от злини и бедствия.
- Последната задача, преди да направим почивка, приемете като награда за вашите усилия и внимание днес за това, че достигнахте до едно сложно, но интересно и полезно за вашия живот знание.
(учителят записва на постера думата знание, като я изговаря)
Задача:
- На тези малки листи всеки от вас ще си направи своя подарък – ще изобрази знак. От този знак ще стане ясно какво си представя детето (всеки от вас), че е знанието. Знанията са онези мисли, които имаме за нещата от света и за нас, хората в него. Време за работа – 1 минута.
(при приключването учителят подканя децата да поставят своя знак в особената папка; пожелава им приятна и заслужена почивка)
В т о р и ф р а г м е н т
- Хората в този разнообразен свят имат различен цвят на кожата, различна форма на очите, различни обичаи, различна култура, различни приказки за деца, различен език.
(учителят отброява с пръстите и ненатрапливо увлича и децата)
- Чуйте една кратка приказка за деца от цитанската общност.
(или от турската, арменската, еврейската и пр.)
- Навярно сте чували, че циганите се наричат още и роми.
- Надявам се, че тази ромска приказка ще ви направи впечатление.
(за няколко секунди може да се пусне ромския химн, след това звукът се намалява)
- Имало едно време един дядо и една баба. Дядото имал къща от сол, а бабата от восък. Един ден бабата отишла да поиска сол от дядото, но той не й дал. На следващия ден завалял дъжд. Къщата на дядото се стопила. Той останал без покрив. Отишъл при бабата да й се помоли да го пусне при себе си.
- Бабо, пусни ме в твоята къща!
- Не мога, – рекла бабата.
- Защо?, – попитал дядото.
- Когато поисках сол от теб, ти даде ли ми? Стой сега навън!…
След няколко дни пекнало силно слънце. От горещината се стопила къщата на бабата и тя останала без дом. Тогава отишла при дядото и му рекла:
- Дядо, аз не те пуснах в моята къща, но ето и аз останах навън, без покрив над главата си.
Така дядото и бабата останали бездомни.
(кратка пауза; приказката не се коментира)
Задача:
- Разделете се по двойки. Нека всеки да си намери партньор. Всяка двойка да обсъди и каже наименованията на три общности от хора, за които знае, че си приличат, защото имат еднакъв цвят на кожата, еднакви традиции и език. Време за работа в двойките – 2 минути. Старт!
(изслушват се няколко решения)
- Справихте се успешно с тази нелека задача. Да, по света има много различни общности от хора – българи, арменци, турци, роми, евреи, индийци и др. Всяка такава общност се нарича етнос.
(учителят записва думата етнос на постера си, като я изговаря)
- Обикновено хората от един и същ етнос имат и своя вяра.
- Хората с различни традиции, език и вяра уважават традициите и вярата на другите. Например индийците, които живеят в далечната за нас Индия, не вярват в Христос и Богородица, неговата майка, но уважават няшата вяра. Ние уважаваме тяхната вяра. Впрочем, за тяхната вяра ще научите в следващи наши специални срещи.
Задача:
- Човек се избира какъв да се роди – българин, турчин, ром. Той се ражда такъв в зависимост от своите родители. Така ли е?
(пауза)
- Пред всекиго от вас има малък лист. Със знака плюс + (показва) ще отбележите, ако сте съгласни с това, което след малко ще кажа, със знака минус – (показва) когато не сте съгласни.
- Чуйте внимателно въпроса. Той е доста сложен. Според вас, може ли човек да избира своята вяра, да избира в какво да вярва?
(изслушват се отговори и не се коментират)
- Да, независимо към кой етнос принадлежи, какъв се е родил – българин, турчин, евреин и пр., човек има право да избира в какво да вярва. Така например, има българи, които не вярват в Христос, не са християни. Има турци, които пък са християни.
Въпрос:
- Съгласни ли сте, че е важно хората, макар и от различен етнос и с различна вяра, да бъдат добри едни към други, да уважават традициите си, да общуват с добро помежду си?
Упражнение
- Всеки да нарисува случка, от която да се вижда как си представя разбирателството и уважението между различните етноси, между хората от различните общности.
(рисунките се подреждат на стената; съобщава се, че така ще останат три дни, след което ще се сложат в особената, специална папка )
Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н А С Х Е М А № 3
Тема за детския учител: Религии и култови отклонения (секти)
Тема за децата: Пътят на вярата. Какво се случва, ако се отклониш?
П Ъ Р В И Ф Р А Г М Е Н Т
По време на двата следващи фрагмента учителят е ПЛЪТНО в кръга на децата, докато говори.
Мотивация
В нашите особени срещи ние общуваме и това много ни харесва – вие с мен, аз с вас, вие помежду си. Чувстваме се свързани и уверени – всеки в себе си и всеки в другия. В особената, специална папка се събира вашето все по-ново и все по-интересно знание. От тази папка можем например сега да си припомним, че това, което ни свързва нас, различните хора, е вярата – в доброто, в някого, който е живял много, много отдавна на този свят и за когото разказват, че е знаел кое е добро и кое не е добро.
Задача: Нека сега да опитате да изобразите връзката помежду си по един специален начин. Ето какво ще направите: Ще ставате последователно, един след друг. Ще идвате един по един тук, пред този голям постер. Всеки ще отбележи върху него себе си като една голяма точка. В началото ще ви помогна, докато разберете как точно да се отбелязвате.
(учителят подканя едно дете и му помага да изобрази запълнена точка с приблизителен диаметър 3 см.; после насочва следващо дете да сложи “своята” точка плътно над първата и т.н.; идеята е да се получи вертикал от плътно приближените една над друга точки, като се започне отдолу нагоре; след последното дете учителят отбелязва “себе си”, но не като точка, а като плътна стрелка)
- Сега да ви покажа всъщност какво изобразихте – нещо много важно за живота на човека в този свят – изобразихте ПЪТ. Защо път ли? Ето, като свържа вашите знаци-точки в една права линия, се получава изображението на път – да кажем – път в живота.
(това изображение на този отделен постер стои пред погледа на децата по време на двата фрагмента)
Ориентация
Можем да приемем, че това е изображение на пътя, който ни свързва – нас, различните в този разнообразен свят – пътят на вярата.
Въпрос: Според вас, защо наричаме този път път на вярата?
(изчакват се отговори на децата; приемат се; учителят обобщава, че това е пътят на вярата, защото чрез вярата усещаме, че сме свързани помежду си, тя ни свързва)
- Сега идва ред на нова специална дума, която ще прибавим в нашата особена папка. Това е дума, с която се означава пътя на вярата – думата “религия”.
(записва се на постер)
- Искам да изразя възхищението си от вас, че вие почти самостоятелно достигнахте до думата религия.
(учителят посочва думата и изображението на пътя, като акцентира):
- Религията открива на хората пътя на вярата – вярата в доброто, вярата в някого, за когото разразват от стотици и хиляди години, че е знаел кое е добро и кое не е добро и го е предал на хората.
Въпрос: Дали бихте могли да си припомните името на специалния човек, в когото и до днес и за в бъдеще много хора-християни, вярват?
(изчаква се)
- Да, Христос.
- Току-що научихте и още нещо – християнството е религия. Тя съществува в много страни по света, както и в България, нашата страна.
- Има и други религии. За тях ще си говорим в другите наши особени срещи.
- Пътят на вярата ни помага да общуваме помежду си така, че да се разбираме и уважаваме. Този път е като едно правило.
Ролева игра
- Сега ще можете да поиграете на една игра. Разделете се по двойки – всеки да си намери партньор. Всяка двойка ще измисли и ще представи кратка случка. Случката, която ще изиграе всяка двойка, ще ни показва някакво правило в живота. Например, срещат се двама души. Правилото е да се поздравят, като си кажат “Добър ден”.
(няколко двойки представят своите случки; учителят поканва всички да ги аплодират)
- Дойде времето за заслужената почивка.
В Т О Р И Ф Р А Г М Е Н Т
- След няколко дни, на 21 ноември християните ще празнуваме традицията “Въведение на Богородица”. Ще ви поговоря кратко и надявам се, увлекателно. На особената ни среща миналият месец научихте за това коя е св. Богородица. Това е майката на Христос. Хората вярват, че тя ги закриля от бедствия и злини.
(показва се същата икона на св. Богородица)
- Християните почитат Богородица. За тях тя е свята, затова я наричат Света Ботородица и има икони.
- Защо традицията, която предстои да отпразнуваме, се нарича “Въведение на Богородица”? Първо да ви кажа за думата въведение. Тя означава…
(учителят поканва тихо едно дете да отиде с него извън занималнята, непосредствено пред вратата)
- Ето това – показвам ви въвеждане, аз въвеждам … (името на детето) тук, в занималнята.
- Името на св. Богородица е Мария. Разказват, че когато тя станала на три години, нейните родители я завели в храма. В него в продължение на много години Мария била въведена в пътя на вярата. Тя се е научила как да прави добрини. Затова като пораснала, тя вече била готова да роди специалния човек Христос. Отттогава всяка година на 21 ноември, когато тригодишната Мария била въведена в храма, християните празнуваме тази традиция.
(емоционална пауза)
- По този случай за днешната ни среща в занималнята има специален кът.
(учителят показва храмовия кът)
- С помощта на някои хора, които имат знание за това какво е храм, подготвих този храмов кът за вас днес.
(у(ителят съобщава, че си записва думата храм)
- Храмът е място, където хората се събират, за да изразят почитта си към този, в когото вярват. Понякога храмът се нарича и църква.
- Тези места за различните религии са различни.
- В някои храмове има икони и други особени предмети.
- А сега ви предлагам да видим кратък видеофилм за три вида места за събиране на вярващите хора.
- Едното място е храмът на християните.
- Другото място е също храм, но на хора, които имат друга вяра.
- Третото място, което ще видите, се нарича джамия.
(следва видеофилм с по половин минутен запис на всяко от трите свещени места – православен храм, будистки храм и джамия; на децата не се съобщава нищо повече)
Задача: Вече сте готови да решите една доста сложна задача. Ще се справите. Ще ви задам два въпроса. На всеки от тях отговарят с “да” или “не”.
1) Първи въпрос: Според вас, може ли човек да се научи да върви по пътя на вярата? – да
2) Втори въпрос: Според вас, може ли човек да се научи да не се отклонява от пътя? – да
- Сега е много важно да видим как всеки от вас си представя ОТКЛОНЕНИЕТО от пътя. Затова ще изиграем една игра. Правилото е следното:
Задача: Излизате последователно, един след друг, отново тук, пред големия постер с пътя на вярата, т.е. религията; всеки отбелязва своя знак за отклонение (отбивка) от пътя – кой както си го представя.
(всички деца излизат и обозначават)
- Отклонението от пътя е нарушаване на правило. Както например е нарушаване на правилото, когато не казваш “Добър ден” на този твой близък, който идва да те вземе от детската градина.
- Отклонението от пътя на вярата означава, че си се загубил в живота, че си загубил вярата си, загубил си връзката си с другите добри хора и с този, в когото вярваш, загубил си религията си.
- Днес полагате особени усилия за новото знание. Затова в края на нашата среща заслужавате правото на още една игра.
Упражнение
- Играта се нарича “Какво ще стане, ако не спазиш правило?”
- Ето как ще я изиграем: аз ще ви задавам въпроси (общо 7), а вие ще намирате най-бързия отговор. Старт!
(след всеки въпрос се изслушват няколко отговора)
1) Какво ще стане, ако не си закопчаваш колана, докато се возиш в колата?
2) Какво ще стане, ако пресечеш на червен светофар?
3) Какво ще стане, ако вземеш играчка или друга вещ на приятеля си без негово разрешение?
4) Какво ще стане, ако не си миеш ръцете преди хранене?
5) Какво ще стане, ако не си сложиш качулката или шапката, или не разтвориш чадър, когато вали?
6) Какво ще стане, ако не спазваш реда, когато играете някаква игра с приятели?
7) Какво ще стане, ако загубиш вярата в доброто?
(учителят поощрява децата за добре изиграната игра, спазвайки нейното правило)
Задача: Сега най-, най-накрая всеки от вас ще се усамоти, ще остане насаме със своите оригинални мисли. Ще нарисува какво според него означава отклонението от пътя на вярата в доброто. Преди да започнете да рикувате по тази изключително интересна и може би доста трудна задача, искам да ви припомня, че като се отклони от пътя, човек загубва приятели, близки, остава самотен или нещо друго се случва. И така: Какво се случва, ако се отклониш от пътя? Приятно занимание!
(учителят поканва всяко дете да закачи рисунката си на стената; съобщава, че рисунките ще бъдат пред погледите на всички до празника “Въведение на Богородица”)
Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н А С Х Е М А № 4
Т е м а з а д е т с к и я у ч и т е л: Абсолютът и божествеността на Логоса
Т е м а з а д е ц а т а: Радваме се, когато се ражда добро в безкрайния свят
П Ъ Р В И Ф Р А Г М Е Н Т
Мотивация
Миналия месец – ноември, общувахме помежду си за една традиция – “Въведение на Богородица”. Християните по света празнуват тази и още много други традиции, вече повече от две хиляди години. Представяте ли си?- 1000 години (пауза) и още веднъж 1000 години (пауза) и още няколко (пауза) …!
Други хора празнуват свои религиозни традици също от много, много отдавна. Тъкмо се сетих – аз казах “религиозни традиции”, но дали си припомняте знанието от миналия път за думата религия?
(Изчаква се. Учителят подсеща: религията открива на хората пътя на вярата; вие изобразихте по свой начин, така както вие си представяте, пътя – на вярата в доброто, на надеждата, на обичта …; може да се покаже за секунда постера от предходното занимание)
Да, християните вярват в учението на Христос и християнска религия има свои традиции.
Други хора вярват в друг, техен специален човек – Мохамед, и тяхната религия има свои традиции и празници. Има хора, които вярват в Буда и тяхната религия също има свои традиции и празници.
Днес ще общуваме за един наближаващ християнски празник.
Ориентация
Важно е, че повечето хора по света вярват в доброто, надяват се на доброто; ние – също. За съжаление, в света, който виждаме – видимият свят, все още има не само добро, но и лошо. Невинаги във видимия свят хората вършат добрини. Но вярваме и се надяваме, че ще има свят само на доброто.
Ако нашият свят, светът, в който живеем, означихме като видим, то светът на доброто, в който вярваме, как можем да го означим?
(изчаква се)
Невидим свят. Невидимият свят за нас, хората, които вярваме, е един необикновен, висш свят. Знаете ли, затова той се нарича още и божествен свят – в смисъл, че е изключително, божествено красив и добър свят.
А общ целият свят – видим, невидим; обикновен, божествен – е един безкраен свят, един безкрай …
Задача: Ще изиграем една игра. В нея един от вас ще изпълнява ролята на МИСЛИТЕЛ (учителят посочва дете); друг (посочва дете) ще изпълнява ролята на РАЗКАЗВАЧ, а … (подочва дете) ще изпълнява ролята на ХУДОЖНИК. Останалите ще изпълняваме ролята на ЗРИТЕЛИ и ще аплодираме мислителя, разказвача и художника.
Задачата е мислителят да измисли какво представлява целият безкраен свят – видим и невидим, свят, в който все още има и лошо, но хората вярват в доброто, красивото, справедливото, честното, божественото… Без думи, само с жестове и мимики мислителят ще обясни на разказвача какво представлява безкрайният свят.
Разказвачът ще изкаже с думи на художника това, което е разбрал от мислителя.
Художникът ще нарисува с флумастри върху този бял лист безкрайния свят – такъв, какъвто го е разказал разказвачът, който пък го е разбрал от мислителя.
Зрителите ще аплодираме всекиго от тримата, ще се радваме на техните творения – “рожби”.
(след изпълнението на задачата се коментира продукцията на цялата група по роли, като коментарът е тържествено-радостно приповдигнат)
“Радваме се, когато се ражда добро в безкрайния свят” – ето за това общуваме днес помежду си; това е темата, по която получаваме новото знание днес.
В Т О Р И Ф Р А Г М Е Н Т
Християните се радват, когато всяка година празнуват традицията на раждането на Христос, специалният човек, който е знаел за божествения, добрия и справедлив свят. Тази традиция се нарича Рождество Христово – рождество – от раждане. Затова и майката на Христос, която го е родила – Мария, се нарича Богородица (учителят произнася два пъти думата на срички бого – родица).
Рождество Христово се отбелязва три дни. Тези три дни народите наричат Коледа. А вечерта преди Коледа наричат Бъдни вечер. Разказва се, че през тази нощ преди два пъти по 1000 години се е родил Христос, така че да бъде (Бъдни вечер) и до днес и завинаги в сързата на хората.
Елате по-близо до мен, седнете ето тук на килима, около мен, за да чуете разказа за раждането на Христос.
Разказва се, че Мария, след като била въведена в храма и много години се учила на доброта, като пораснала, се омъжила за Йосиф, който бил дърводелец. Двамата живели в добро в един град в царството Юдея. Веднъж се наложило да отидат в друг град. Но нямало къде да пренощуват. Намерили подслон за през нощта в една пещера, близо до града, в който отивали. В тази пещера овчарите прибирали животните, когато валял силен дъжд и имало бури. И ето в нея, разказват, че през нощта Мария родила Иисус Христос, специалния, божествен човек. Това било изключително радостно събитие.
Задача: Ще се разделите по тройки. Всяка тройка ще намисли и ще ни покаже или с жестове, или с танц, песен, стих или нещо друго, изключителната радост от Рождеството.
(всяка от инсценировките на децата се съпровожда с подходяща православна, различна за всяка тройка, музика на живо – пиано, в краев случай – запис)
Упражнение
А сега една загадка към всички. Как мислите, ако в нашата група има дете или деца от друга религия, не от християнската, какво ще направите за тях, за да споделят радостта от празника Рождество Христово?
(изчаква се)
Да, и аз ви предлагам сега да си представим, че имаме такива деца в групата. Ще направим два подаръка за тях.
Първият подарък – ще им разкажем за християнската традиция Рождество, за учението на Христос. Разделете се на пет групи. За две минути всяка група ще състави кратък разказ, който да се състои най-много от седем изречения. От тези ваши изречения, на децата, които уж са в нашата група и са от друга религия, трябва да стане ясно каква е тази толкова радостна традиция за християните.
Вторият подарък – всеки от вас ще изобрази с флумастер на ръката си Рождеството или предмет, по който да се разбира, че е Рождество. После ще си подаде ръката науж на дете, което уж е в групата и е от друга религия, в знак на обич и приятелство.
ТЕХНОЛОГИЧНА СХЕМА № 5
Т е м а з а д е т с к и я у ч и т е л: Християнският хуманизъм
Т е м а з а д е ц а т а: Научаваме се да бъдем добри; да уважаваме себе си; да обичаме другите – както обичаме себе си
П Ъ Р В И Ф Р А Г М Е Н Т
Мотивация
Миналия месец християните в нашата страна с наименование, а може да се каже – с име България, се радвахме на голям християнски празник. Това беше празникът Рождество Христово – раждането на Христос. Знаете, че това се е случило преди повече от 2000 години.
Нека сега някои от вас споделят своите знания за Рождеството.
(изслушват се няколко деца, след което учителят поощрява техните знания, а също и на тези, които в момента не могат да бъдат изслушани)
А сега да изиграем една бърза игра на изречение с продължение. Ще ви кажа началото на едно изречение, а вие много бързо ще го продължите.
Ето, чуйте: Когато се роди някой, му дават (слагат) …?
(отговорът е име; ако децата не се справят, учителят изговаря отговора; след това той казва цялото изречение)
Името на човек се дава, за да може той да стане неповторим – така, че да уважава себе си, да харесва себе си (пауза).
Ориентация
Искма да ви попитам, кога според вас човекът с име оставя добри спомени у другите за себе си?
(учителят обобщава – когато прави добро, добрини, т.е. когато е добро’детелен - прави добри деяния, добри дела; нека новата дума добродетелен остане в паметта на всеки от вас; с какво ще запомним думата добродетелен?; въпросът може да е и риторичен)
Днес с вас си говорим за това, че СЕ НАУЧАВАМЕ ДА БЪДЕ ДОБРИ, ДА УВАЖАВАМЕ СЕБЕ СИ, ДА ОБИЧАМЕ ДРУГИТЕ – КАКТО ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ.
Имам една идея, свързана с именуването – даването на име. Ще направим един забавен разговор на тема Имената.
Ето правилата на нашия разговор на тема Имената: Всяко дете получава картонче с осем клетки. Във всяка от тях ще постави знак +, който означава да или знак -, който означава не. Ще ви задам последователно осем въпроса. На първия въпрос ще отговорите или с да (+), или с не (-), като го запишете в първата празна клетка. Аз ще ви насочвам към клетките, не се безпокойте. После ще минем на втория въпрос и така до края.
1 Тревата, скалата и други подобни обекти от природата имат ли имена?
2 Дните от седмицата имат ли имена?
3 Държавите имат ли имена?
4 Зеленчуците имат ли имена?
5 Има ли хора без имена?
6 Ако забравите името си, някой друг ще си спомни ли вашето име?
7 Има ли магазини, в които можете да си купите имена?
8 Добро ли е това, някой да си смени или да му сменят името?
(учителят събира картончетата и пресмята с помощта на две деца – асистенти – пояснява, че това са помощници, резултатите по всеки от осемте въпроса; съобщава всеки резултат последователно; не прави коментар; изчаква децата да отреагират)
Въпросът за именуването и свързан с кръщаването. Какво ви напомнят думите кръщаване, кръстен?
(изчакват се децата, като 1-2 пъти учителят повтаря бавно и разчленено двете думи; после насочва децата да си припомнят храмовия кът, уреден в занималнята на предишната среща; насочва ги да си припомнят още, че някои от тях на предишната среща са изобразили върху дланите си кръст)
Името се дава на детето, когато се роди, обикновено от родителите му. Когато детето стане на определена възраст, родителите-християни водят детето си в църквата и там то се кръщава. Впрочем, нека си припомним – кои хора са християни?
(изчакват се децата)
Да, християни са хората, които принадлежат към християнската религия; вярват в Христос, за когото се разказва, че е знаел кое е добро и кое не е добро. Какво означава човек да бъде кръстен?
За това ще ви разкажа след почивката, на която за кой ли пореден път имате право, защото я заслужихте.
В Т О Р И Ф Р А Г М Е Н Т
Разказът за кръщаването е свързан и историята на един човек с име Йоан. Той е останал в паметта на християните и до днес като Йоан Кръстител. На 7 януари християните празнуваме неговото дело. След като изслушате внимателно краткия ми разказ за Йоан Кръстител, ще можете дами да отговорите на този толкова сложен въпрос: Какво е да си кръстен?
Разказва се, че Йоан бил син на свещеника Захарий и Елисавета. Те са живели отдавна, преди повече от два пъти по 1000 години. Елисавета била сестра на майката на св. Богородица (на дъската се поставят две точки; учителят казва, че едната точка изобразява Елисавета, майката на Йоан, а другата точка изобразява майката на св. Богородица, или всъщност бабата на Христос; двете точки се съединяват със стрелка, като учителят пояснява, че това означава – те са сестри; закрепят се изображения на Йоан Кръстител и на Христос, свързват се със стрелка и още веднъж се казва, че Йоан е син на Елисавета, а Христос – внук на нейната сестра).
Родителите на Йоан били много добро’детелни. Да си припомним знанието за това, кой човек е добродетелен.
(изчакват се децата)
Като им се родило дългочаканото дете, те му дали името Йоан. В определено време след това се родил Христос.
Когато Йоан станал на 30 години … Впрочем, можете ли да назовете ваш близък или познат, който е на 30 години?
(изчакват се децана)
И така, когато Йоан станал на 30 години, тръгнал след хората, за да ги учи да правят добрини, да се обичат помежду си, да искат прошка за сторенето от тях лошо.
Покажете как според вас можем да поискаме прошка от някого.
(изчакват се децата)
Един ден Йоан отишъл в пустинята, през която тече река Йордан.
(добре е да се покаже изображение на пустиня или да се пусне кратък видеозапис)
В река Йордан Йоан започнал да кръщава хората: те се потапяли в реката и Йоан ги питал: Отказвате ли се от лошото, обещавате ли, че повече няма да правите лошо, а само добри дела, че ще обичате другите, както обичате себе си? Хората казвали да и Йоан им казвал: Ето, така вие вече сте кръстени.
Йоан кръстил и Христос. Така, че кръщаването в река Йордан, Христос потвърдил името си Иисус Христос.
Някой желае ли да разкаже това, което знае за празнуването на деня на Йоан Кръстител? В днешно време този празник е известен сред нашия народ и като Ивановден – Иван е по-новото име и всъщност е едно и също с Йоан.
(изчакват се децата)
Ще чуете едно кратко стихотворение. На всеки от вас ще дам лист с текста на стихотворението. Ще го занесете вкъщи и ще си го пазите, за да си прочетете на следващата година на празника, когато вече всички ще можете да четете.
Йоан Кръстител
Г. Костакиев
В пустинята гореща
покрай река Йордан
живееше самичък
Кръстителят Йоан.
И учеше, че грях е
голям – да се краде,
две ризи, който има -
едната да даде.
Покаяните с вяра
навлизаха в Йордан
и всекиго със радост
кръщаваше Йоан.
Упражнение
Към края на днешната ни специална среща ще попитам всекиго от вас на коя своя играчка е дал име и какво е то; ако нямате играчка с име, дадено от вас, ще ни кажете какво име бихте й дали довечера вкъщи.
(изслушват се децата)
Последната игра се казва “Разговор в кръга на тема Как се обръщам към друго дете, за да му покажа, че съм готов да направя добро за него?”
Правилото е следното: Всеки, който е на ред, казва своята идея, а аз ще записвам вашите идеи. Така ще се получи един общ разказ за доброто, с което се обръщате към другите. Вакрая ще ви прочета този ваш вълнуващ разказ. И навярно тогава всеки от вас ще повярва още повече в себе си, ще започне още повече да уважава себе си, да се харесва – заради това, че се обръща с добро към другите.
(учителят припомня темата на разговора; оставя децата да помислят; изиграва се играта)
ТЕХНОЛОГИЧНА СХЕМА № 6
Т Е М А З А Д Е Т С К И Я У Ч И Т Е Л: ИСЛЯМЪТ – РЕЛИГИЯТА, ВЪЗНИКНАЛА СЛЕД ХРИСТИЯНСТВОТО
Т Е М А З А Д Е Ц А Т А: ХРИСТИЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ ЗА СРЕЩАТА С ДОБРОТО. ИМА И МЮСЮЛМАНСКА РЕЛИГИЯ
Първи фрагмент
Мотивация
